Въведение
Интравенозни (IV) канюлни катетриса незаменимимедицински изделияизползвани в различни здравни заведения за администриране на течности, лекарства и кръвни продукти директно в кръвния поток на пациента. Тази статия има за цел да предостави задълбочено разбиране наIV канюлни катетри, включително тяхната функция, размери, типове и други съответни аспекти.
Функция на IV канюла катетър
Катетърът за IV канюла е тънка, гъвкава тръба, поставена във вената на пациента, осигуряваща достъп до кръвоносната система. Основната функция на катетъра с интравенозна канюла е да доставя основни течности, електролити, лекарства или хранене на пациента, осигурявайки бързо и ефективно усвояване в кръвния поток. Този метод на приложение предлага директно и надеждно средство за поддържане на баланса на течностите, заместване на загубения кръвен обем и доставяне на чувствителни към времето лекарства.
Размери на катетри за IV канюла
Катетри за IV канюла се предлагат в различни размери, обикновено идентифицирани с номер на калибровката. Манометърът представлява диаметъра на иглата на катетъра; колкото по-малко е числото на габарита, толкова по-голям е диаметърът. Често използваните размери за катетри за IV канюла включват:
1. 14 до 24 калибър: Канюли с по-голям размер (14G) се използват за бърза инфузия на течности или кръвни продукти, докато по-малките размери (24G) са подходящи за прилагане на лекарства и разтвори, които не изискват високи скорости на потока.
2. Калибър от 18 до 20: Това са най-често използваните размери в общи болнични условия, обслужващи широк кръг от пациенти и клинични сценарии.
3. Калибър 22: Считат се за идеални за педиатрични и гериатрични пациенти или такива с крехки вени, тъй като причиняват минимален дискомфорт по време на поставяне.
4. Калибър 26 (или по-висок): Тези ултратънки канюли обикновено се използват за специализирани ситуации, като например прилагане на определени лекарства или за пациенти с изключително деликатни вени.
Видове IV канюлни катетри
1. Периферна IV канюла: Най-често срещаният тип, вмъкната в периферна вена, обикновено в ръката или ръката. Предназначени са за краткотрайна употреба и са подходящи за пациенти, изискващи рядък или периодичен достъп.
2. Централен венозен катетър (CVC): Тези катетри се поставят в големи централни вени, като горната празна вена или вътрешната югуларна вена. CVC се използват за дългосрочна терапия, чести кръвни проби и прилагане на дразнещи лекарства.
3. Среднолинеен катетър: Междинен вариант между периферните и централните катетри, средните катетри се вкарват в горната част на ръката и се прокарват през вената, обикновено завършвайки около аксиларната област. Те са подходящи за пациенти, които се нуждаят от по-продължителна терапия, но не се нуждаят от достъп до големи централни вени.
4. Периферно вмъкнат централен катетър (PICC): Дълъг катетър, вкаран през периферна вена (обикновено в ръката) и напреднал, докато върхът опре в по-голяма централна вена. PICC често се използват за пациенти, изискващи продължителна интравенозна терапия или за тези с ограничен достъп до периферна вена.
Процедура за вмъкване
Поставянето на катетър с интравенозна канюла трябва да се извършва от обучени медицински специалисти, за да се сведат до минимум усложненията и да се гарантира правилното поставяне. Процедурата обикновено включва следните стъпки:
1. Оценка на пациента: Доставчикът на здравни услуги оценява медицинската история на пациента, състоянието на вените и всички фактори, които могат да повлияят на процеса на поставяне.
2. Избор на място: Подходящата вена и мястото на поставяне се избират въз основа на състоянието на пациента, изискванията за терапия и достъпността на вената.
3. Подготовка: Избраната зона се почиства с антисептичен разтвор, а медицинският специалист носи стерилни ръкавици.
4. Въвеждане: В кожата се прави малък разрез и катетърът внимателно се вкарва през разреза във вената.
5. Осигуряване: След като катетърът е на място, той се закрепва към кожата с помощта на залепващи превръзки или устройства за осигуряване.
6. Промиване и подготовка: Катетърът се промива с физиологичен разтвор или хепаринизиран разтвор, за да се осигури проходимост и да се предотврати образуването на съсирек.
7. Грижи след поставянето: Мястото се наблюдава за всякакви признаци на инфекция или усложнения и превръзката на катетъра се сменя, ако е необходимо.
Усложнения и предпазни мерки
Въпреки че катетрите за IV канюла като цяло са безопасни, има потенциални усложнения, за които здравните специалисти трябва да следят, включително:
1. Инфилтрация: Изтичане на течности или лекарства в околните тъкани вместо във вената, което води до подуване, болка и потенциално увреждане на тъканите.
2. Флебит: Възпаление на вената, причиняващо болка, зачервяване и подуване по пътя на вената.
3. Инфекция: Ако не се спазват правилните асептични техники по време на поставяне или грижа, мястото на катетъра може да се инфектира.
4. Запушване: Катетърът може да се блокира поради кръвни съсиреци или неправилно промиване.
За да сведат до минимум усложненията, доставчиците на здравни услуги се придържат към стриктни протоколи за поставяне на катетър, грижа за мястото и поддръжка. Пациентите се насърчават незабавно да съобщават за всички признаци на дискомфорт, болка или зачервяване на мястото на поставяне, за да се осигури навременна намеса.
Заключение
Катетрите за интравенозна канюла играят решаваща роля в съвременното здравеопазване, позволявайки безопасно и ефективно доставяне на течности и лекарства директно в кръвния поток на пациента. С наличните различни размери и видове, тези катетри са адаптивни към различни клинични нужди, от краткосрочен периферен достъп до дългосрочни терапии с централни линии. Като се придържат към най-добрите практики по време на поставяне и поддръжка, здравните специалисти могат да оптимизират резултатите за пациентите и да сведат до минимум усложненията, свързани с използването на IV катетър, като гарантират безопасно и ефективно лечение за своите пациенти.
Време на публикуване: 31 юли 2023 г